Антисоциално поведение в детска възраст – как да го разпознаем и какво иска да ни каже детето

КАКВО Е АНТИСОЦИАЛНО ПОВЕДЕНИЕ

Антисоциално поведение са деструктивни действия или емоции, които вредят или не зачитат благосъстоянието на другите. Обобщено можем да кажем, че то се характеризира с открита или прикрита враждебност, намираща израз в преднамерена агресия към други хора, към места или към неща. Първите прояви на антисоциално поведение се забелязват още в детската градина, при децата на възраст 3-4 години и, ако децата не получат подкрепа и терапия преди да навлязат в периода на тийнейджърството, е възможно да се стигне до по-тежки антисоциални прояви, които биха могли да се превърнат в индикации за антисоциално личностово разстройство. Типични черти на антисоциалните деца са силно изразена импулсивност, ниски нива на тревожност, на зависимост от одобрението на другите и ниска себеоценка. Децата с антисоциално поведение често оставят  впечатление, че нямат чувства. Обикновено те не показват никаква загриженост или угризения към другите, а собствените им чувства, които изразяват чрез действие, а не чрез емоция, съдържат най-вече гняв и враждебност.

КАКВО ПРОВОКИРА АНТИСОЦИАЛНО ПОВЕДЕНИЕ

Какво провокира антисоциалното поведение и как можем да мислим за действията и чувствата на децата? Този въпрос няма еднозначен отговор. Факторите, които допринасят за определено антисоциално поведение могат да бъдат различни, но обикновено поне един от тях касае някакъв неуспех в отношението между децата и родителите им, който води до депривация. От натрупаните изследвания и практика знаем, че съществува пряка връзка между антисоциалното поведение и депривацията и, че винаги то съдържа в себе си някакъв елемент, който има силата да застави околните да се съобразяват, тъй като несъзнавано детето се стреми да накара някого да се погрижи за него. Антисоциалното поведение може да бъде мислено като надеждата на детето, че ще достигне до грижата, вниманието, обичта на другите, макар и чрез действия, които създават неприятности. Депривацията е тясно свързана с грижата и в случая означава не просто лишаване, а отнемане – загуба на нещо добро, на нещо благотворно и ценно, което е присъствало в преживяванията на детето до определен момент, а после поради някакви обстоятелства е било оттеглено. Във връзка с антисоциалното поведение депривацията обхваща както ранната, така и по-късната възраст, както еднократно травматично събитие, така и продължително травматично състояние. Примери могат да бъдат развод на родителите, суров и непоследователен стил на грижа, реално насилие, чести промени в значимите грижещи се възрастни, образователни или когнитивни трудности, както и здравословни проблеми. Антисоциалното поведение винаги съдържа два аспекта – единият са кражбите, а другият – деструктивността, като в зависимост от конкретния случай единият аспект е по-изявен от другия. Под влиянието на аспекта – кражби – детето търси онова добро и благотворно нещо, което е било оттеглено от преживяванията му и, когато не успее да го намери на едно място, продължава да го търси на друго, стига да чувства в себе си надеждата, че ще го намери. Под влиянието на аспекта – деструктивност – детето търси стабилността на средата, която ще устои на напрежението, причинено от импулсивното му поведение. Антисоциалното поведение показва на другите нуждата и стремежът на детето да търси изгубената осигуреност на средата.

ПО КАКВО МОЖЕТЕ ДА РАЗПОЗНАЕТЕ ПЪРВИТЕ ПРИЗНАЦИ НА АНТИСОЦИАЛНО ПОВЕДЕНИЕ

Антисоциалната тенденция, която би могла да премине в антисоциално поведение, се различава от естествените моменти на гняв или „палавост“ при децата. Готовността ви да обърнете внимание на знаците, които подсказват антисоциална тенденция, може да се окаже изключително важна, за да подкрепите детето си в пълноценното му развитие и да предотврати задълбочаване на преживяванията, които водят до антисоциално поведение. При по-малките деца, до 9-11-годишна възраст, когато настъпва началото на тийнейджърството, можете да наблюдавате непрестанна склонност към противопоставяне и спор, несъгласие с правилата и незачитане на авторитета  на възрастните. С навлизането в тийнейджърските години проявите на антисоциално поведение стават по-сериозни и включват: силно агресивни прояви към други хора или към животни, кражби и повреда на имущество, лъжа, побой, нарушаване на правилата.

ТЕРАПИЯ

Терапията трябва да бъде индивидуално планирана, в зависимост от случая на всяко отделно дете, като отговаря на социалните му, емоционални, академични и физически нужди. Важно значение има пълноценната комуникация и сътрудничеството между родители, учители и психолози в училищната среда. Подходящо е да се съчетаят няколко аспекта на терапия, включващи:

• Работа на родителите с психолог или психотерапевт.
• Работа на детето с психолог или психотерапевт.
• Подкрепа за детето в развиване на социалните му умения, в способността му да разрешава конфликтни ситуации и да взима решения.

Отношението между децата и родителите оказва силно влияние върху способността на децата да преодолеят трудностите, които преживяват. Откликът на родителите към тях с топлина, обич, емоционална подкрепа и с желание да им осигурят усещане за личен контрол и автономия, вместо самите родители да бъдат прекалено ограничаващи и контролиращи, е важен, за да насърчи децата към просоциално поведение.

*Източници:

Уиникот, Д. (2008). От педиатрия към психоанализа. Център за психосоциална подкрепа и Българско пространство за психоанализа, 430-442.

https://www.medicalnewstoday.com/articles/child-antisocial-behavior#risk-factors

https://www.healthline.com/health/parenting/antisocial-behavior-in-children

https://psychology.jrank.org/pages/37/Antisocial-Behavior.html

https://www.nicswell.co.uk/health-news/new-guidelines-on-child-antisocial-behaviour